И при нас това е на дневен ред. Още като беше на 7-8 месеца, като видех смачканата на гуменка физиономия и напъването веднага водех бебока в тоалетната (защото още нямахме гърне) и го държах гушнат докато свърши. Явно толкова му хареса,че съвсем бързо започна като му се ака настойчиво да ме гледа. След това преминахме на гърне - горе долу знам кога върши голямата работа и го слагам. Отнема не повече от 2-3 минути. Сега е почти на 11 м. и вече го слагам винаги след сън и след хранене - тогава най-много се изпишква. Разбира се - рано е да се говори за окончателно научаване. Но ми се струва тъпо дето казват, че детето не може да си каже. Може да се радва на храната и да вика ам-ам, например, а другото не може да си каже??? Да-да. Важното е да сме си до децата, за да ги чуем.
Имам приятелка, чието дете е на 1 и половина и все ми се коси, че явно е изпуснала момента и й е много трудно.
Е, успех!