Тъкмо да кажа: Кенга, двете ще си останем, другите правят бебета, и ХОП! Гледам, Пепсин и Силвита! Ха, добра среща и за много години! Да сте много здрави, останалото можете й да си го напазарувате!

Силве, Хана яде различно количество в зависимост от настроението си, но се върти около 250-300 г на ядене. Моето предположение се покрива с твоето, че при такъв разход на енергия няма начин да се закръгли. Не виждам обаче смисъл да я насилвам, в крайна сметка, ако й се дояде, тя си иска. Но Силве, искрено се радвам, че Рая се стабилизира и върви все по-добре. Дано един ден всички алергии изчезнат, а за второто ще ни викнеш с Кенга и Копче и ще те учим да кърмиш . Апропо, Копче, къде сииииии? Липсваш ми.

Хана вече не ми разрешава да я храня. Аз играя само поддържаща /и предимно почистваща/ роля. Тя си хваща лъжицата и където улучи – къде не – се нахранва сама. Като й омръзне, взима вилицата, като й омръзне – действа с пръсти. Не съм я насилвала в това отношение изобщо. Още през лятото й показах как да държи лъжицата, кято стоях зад нея и й движех ръката. После имаше един дълъг период на хаотично бучкане, даваше доста фира за радост на Кимба, но ми се струва, че вече е узряла за самостоятелно хранене, защото движенията й са по-уверени. Кенга, за края на мацането, струва ми се, ще трябва да изчакаме още някоя и друга година. Погледни с окото на художника, нима не са хармонични онези оранжеви, жълти и зелени пльоквички - та това е фен-шуй! А и кой те кара да си обличаш най-новите дрехи на обяд?

За дисциплината.
Мисля, че постигнах голям успех с миенето на 5-те зъба. За половин година театрални постановки с четките за зъби и изразително търкане тя се научи щом види някого с четка, да посегне към нейната и също толкова изразително да си ги измие, това независимо по кое време на деня. И понеже ние с таткото сме с електрически, тя смята, че и нейната трябва да издава звук, и бръмчи, докато търка – явно й е голямо забавление. Смятам да продължа с метода на игрите и за други такива “задължения” като гърнето, подреждането и т.н. С много малки изключения спи по около 2 часа на обяд и вечер гледам около 8,30 най-късно да е в леглото, след което следват около 12 часа здрав сън с едно прекъсване за мляко /ей от това още не мога да я отуча, пробвах неуспешно с вода и сок/. Сутрин се озовава в нашето легло и ей това не мога да го разбера - с отварянето на очите все едно че не е спала изобщо - кукуряк, завърта два пъти очите, плясва ни по веднъж за добро утро, вика Кимба и отпрашват към детската стая.
Пъзелите са й любимо занимание засега. Тук има едни дървени дъсчици с изрязани в тях десетина пъстри фигурки на плодове, животни и т.н. Всяка фигура е снабдена с нещо като малко копче, с което може да се изважда и обратно да се намества в гнездото. Хана е в състояние по половин час да се занимава самостоятелно с тях. В началото ми ги носеше аз да ги редя, но после ясно показа, че не желае помощ. Сега сяда, обръща се демонстративно с гръб към мен и върти, суче, сумти, но ги наглася. Също много играе с едно голямо дървено кубче, в което има прорези с различна форма, в което се поставят различни по-малки фигурки. Понякога, като й писне да тика триъгълника в кръглия отвор, просто отваря капака и го пуска вътре. Язди едно дървено конче, като й омръзне, се прехвърля върху Кимба, кара кола и бръмчи, краде и крие телефони по подобие на красавицата на Пепсин /ма много чаровна тая кукла Петя бе/. Копчето на компютъра е най-голямото предизвикателство. Кенга, моля те, кажи ми как успя с номера с капачката от вода, защото аз нещо не схванах, а спешно имам нужда от защита срещу сръчни пръстета.
Има обаче едно нещо, което ми изправя косите и е извън всичките ми понятия. Става дума за следното: Още преди сватбата майка ми ни беше подарила една иконка във формата на библията и вътре с две изображения на Майката с младенеца и на Исус. Та бях сложила тази иконка на перваза в нейната стая. От около месец обаче Хана иска да заспива винаги с нея, търси си я и като й я дам, сяда много кротко, отваря си я и започва да й говори нещо си. Или пък я целува. Подчертавам, че досега само веднъж съм й обяснила кой е на изображенията, но не съм я учила да я целува. А като отида в другата стая, я чувам как й говори и си се смее, обаче с един много странен смях. И като спи, я стиска в ръката си.

Казах ли всичко? Естествено, че не.
В един постинг бях питала как сте с усамотението /вж. по-горе/. Аз се принудих да слагам райбери по вратите, особено в банята, защото Хана не признава граници и дали аз или някой гост /или евентуален бизнес-партньор на мъжа ми/ се облекчава. Двамата с Кимба влитат като за обир и всеки започва да души където му харесва. Вие да имате такива проблеми?

А за другите мами ще кажа само: СПРЕТЕ ЗА МАЛКО С БЕБЕПРАВЕНЕТО И СЕ ОТБИЙТЕ ТУК

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mi6ka на 08.01.06 16:33.