Здрасти и на теб, мила!
Ами при мен беше направо спешно секциото. Бях се настроела, че ще е нормално, ама....
На 27,12 влязох в болница, защото нали имаше разни проблеми с ускорената сърдечна дейност на Борис и ми казада да постъпя за наблюдение. НВечерта в 3 през ноща ми дадоха да си сложа едно хапче за предизвикване на контракции и към 8,30 сутринта ме хванаха болезнени контракции. Преглед и се установява само 2 см. разкритие и като се започна едно бъркане, да ми разширят шийката и да получа разкритие - не е работа. После ми чуха тоновете и пак бяха колебливи и ме свалиха в предродилна да раждам. Там пак мъки и контракции, ама без разкритие. Пукнаха ми водите и кво да гледат - те зелени, та чак кални. Казаха, че отдавна не са виждали такова нещо. Струпаха се 10 човека да ме гледат кво изтича. После пак яко бъркане да предизвикат раждането и пак без резултат - тази шийка не се отваря, главата на бебето високо и тоновете започнаха пак да падат и решиха, че заради бебето трябва да се направи секцио. подготвиха нещата за 15-20 мин. и ме упоиха и хоп - Борис на бял свят. Събудих се след 1 час от упойката и ми показаха бебето. После едва говорех, ама за половин ден се оправих и на другата сутринт в 6 станах да се раздвижа - е акушерките помагат - не се разрешава сама да ставаш. Тогава чувстваш как се учиш отново да вървиш. Не ме болеше кой знае колко операцията, ама се чувствах изморена и отпаднала. Кърмех малкия когато мога да отида до отделението. На 3 ден ми го дадоха при мен и от тогава до 6 ден си беше на кърма. На 6 ден ми махнаха концити - не боли - въобще и ни изписаха.
Горе-долу това беше. Не е страшно. Аз се възстановявам много бързо и за сега всичко е ок. Вече нищо не ме боли- все едно нямам операция. Е, като я пипна понаболява ама иначе не се усеща.
Няма страшно - КУРАЖ И НЕКА ВСИЧКО МИНЕ КАТО ПО МЕД И МАСЛО!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите