Аз сигурно ще ви изненадам, но се опитвам да обработя таткото за едно революционно решение спрямо името. (Е, ние сме много далеч от финала, още над 6 месеца, та има доста време за лобиране).
Та, аз искам да си го кръстя на него - (той не е българин и името му е някакъв вид производно на Антон), така че аз само искам да го направим по-сериозно, т.е. Антон. Той май би искал да го кръстим на много възрастния му баща Мирослав. За момиченце говори за името на майка си - Ида.
Аз възприемам тези имена (в крайна сметка, не са никак лоши), но при едно нововъведение. Тъй като в неговият език няма концепция за бащино име и не се записва такова на бащата, да запишем на бебчо вместо бащино име (т.е. някакъв вид второ име) моята фамилия, с която ме знаят хората. Като фамилия - неговата, разбира се. Така ще интегрираме и моята наследственост, и неговата, да не говорим хем колко щастливи ще са всичките комплекти родители, хем детето ще има т. нар. бащино име, ако живее или учи в България някога. (Доколкото знам, това е и практиката в ИСпания, Португалия и пр., където интегрират майчиното фамилно име в общото фамилно).
Не знам дали ще узрее за моя вариант (поне не реагира негативно като му го изложих, така че май е напълно възможно), но аз съм много ентусиазирана от подобно модерно и равноправно решение...
Как ви се вижда моят план?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите