Не смятам, че въобще става въпрос за заяждане.

Ти споделяш, че твоят опит с гледането на детето от баба му, е успешен, ти си доволна и т.н... Наистина ще е по-полезно е да разберем какви са предимствата и недостатъците на този модел - така както ти ги усещаш, защото част от нас само можем да ги предполагаме. Никакви доводи и преразказани случаи против другия модел (ясла, градина) не биха били толкова убедителни, колкото ТВОЯ личен опит и изводите, до които си стигнала ти самата. Ако само оплюваш яслите и градините, по-скоро ни убеждаваш, че бабите са по-малкото зло, а не една добра възможност.

Според мен, когато бабата гледа детето дори и само през деня, тя участва не по-малко от родителите му във процеса на възпитаване на това дете. Следователно за успеха на този модел е от голямо значение дали родителите и бабата имат еднакви (близки) представи за това как детето да бъде възпитавано - в какво, и с какви методи. Поради това и те питах как като бабата гледа детето, го възпитаваш ти сама - дали си намерила начин да игнорираш влиянието на бабата, или просто с нея сте на едно мнение по този въпрос.

Никъде не става въпрос за перфектни родители. Това е някакво твое тълкуване. Аз не бих се определила като перфектен родител, много наивно би било. Еднственото, което искам от човека, който се занимава с детето ми в мое отсъствие (в нашия случай детегледачката), е да следва точно моите указания. Не защото се мисля за перфектна, а защото смятам че най-важно е да има последователност в отглеждането на детето. И когато съм поставила основите - режими, възпитание и т.н. считам за абсолютно наложително те да бъдат запазени. Не искам при мен детето да има режим на хранене, при детегледачката да се храни когато покаже че е гладно ("на поискване") и т.н...

Малко офф: Пиши си с колкото удивителни искаш :) Не ме дразнят, за мен те не са нищо друго, освен израз на някакво напрежение от твоя страна.