Ей, писах писах и накрая без да искам го затрих, та ще почвам от начало.
Ставаше дума за това, че Дени също по наследство е предразположена да е злоядо дете. За баща й, в детската градина й са се чудили как изобщо оживява при условие, че нищо не яде. Затова аз реших да не влизам в този порочен кръг и въпреки, че наистина се притеснявах оставих детето само да решава колко да яде. Както се казва - няма умряло от глад дете при наличие на храна. Освен това ти казваш, че бебка била мъничка. Не мисля, че това е голям проблем. По-скоро си мисля, че колкото са по-малки, толкова по-правилно знаят какво е най-добре за тях в дадения момент. Аз наистина се оставих на природата и на това, че детето е по-близо до нея. И така, за ужас на всички роднини, педиатърката и на всички заобикалящи ни, Дени отказваше всякаква храна до 11тия си месец. Искаше само кърма. А за кърмата не мога дори и дея да имам колко точно изяжда. Но смятах, че тя си знае по-добре и дявах кърма. Стараех се редовно да й предлагам някакви пюрета или каши, но тя изяждаша от време на време по 2-3 лъжички плодови пюрета и толкова. На около 9-10 месеца започна да пие от плодовите сокчета на Ганчев със сламка (мисля, че просто сламката й беше много интересна) и едва тогава започна редовно да приема различна от кърма храна. И пак става дума за малки количества - рядко изпиваше по цяло сокче за деня.
Едва около годинката започна да се интересува от храната на големите. Постепенно включихме супи и разни манджи. И до сега хапва малко в сравнение с наборите, но да чукна на дърво повече от сополевене не сме боледували. А всъщност нали това е важното - детето да е здраво и енергично.
Изписах целия този ферман, за да докажа, че не мога да бъда обвинена, че не знам какво е злоядо дете. Знам какво е. И знам, че колкото по-малко обръщам внимание на злоядостта му, толкова по-малко злоядо е то. И до сега Дени понякога отказва да яде. Такива периоди продъжават и по седмица. Но пък после си решава, че е гладна и сама идва да си иска.
Мисля, че колкото повече насилваш детето и се опитваш да го лъжеш, толкова по-трудно ще ти е с времето и накрая ще се ядосваш, че имаш злоядо дете. А може пак тогава то да яде колкото моето, за което аз не смятам, че е злоядо, макар наистина да яде много по-малко.
Остави детето да яде колкото иска. Въоръжи се с много търпение и ще видиш, че в един момен само ще започна да идва да иска ядене. И още нещо - старай се да не го сравняваш с околните деца, които си изяждат всичко от кухнята още на обяд.
Търпение и успех в начинанието! И много здраве!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите