След всичкото, което изчетох в БГмама и тук http://sids-network.org съм направо ужасена. Сви ми се сърцето като видях снимчици на 6 месечно бебе, починало от синдрома на внезапната смърт. Както беше писала една мама, съм благодарна, че сме минали критичната възраст иначе каквато съм паникьорка, просто щях да се побъркам.
Това, което ми направи впечатление в статиите е, че при аутопсиите на бебетата не са открити следи от агонизиране, което означава, че бебето не се задушава. По - склонна съм да вярвам на теорията, че причините се дължат на проблеми в нервната система и в такъв случай е просто божа работа...От тук на татък е въпрос на избор за родителите, дали да използват обсъждания вече уред или спазвайки само общите указания за "обезопасяване на съня на бебето" като спане по гръб и в отделно легло на твърд матрак при температура до 21 С , непушене, кърмеме и т.н. да са спокойни, че СВДС няма сполети детето им. Истината е, че докато бебето ми беше съвсем малко, изобщо не съм се замисляла по този въпрос. От първия ден вкъщи си спеше в отделна стая. Случвало ми се е не веднъж да го прегрявам или да го завивам повече от необходимото по съвет на някоя загрижена баба. Е да ама пък иначе си мислиш за всевъзможни болести, бронхопневмонии, усложнения..., които също така са достатъчно опасни за едно малко бебе. Абе, да не те сполетява това, което си мислят най-близките ти.

Едно ми е ясно: ако се психясваме и всяка сутрин със свито сърце надничаме в малките креватчета, няма да сме от полза нито за себе си, нито за децата си. Първата годинка от живота на детенцето е най-скъпата, милата, запомнящата се и прекрасната. Наслаждавайте и се пълноценно!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите