Аз също имам спомени от времето между втората и третата година и нащите също не ми вярваха и като им казах какво помня - имах едно зайче, което след преместването, когато съм била вече на 3 след това никога не го е имало - просто си остана на старото място - и така ....помня си го, както и разположението на старият ни дом...а имам случай от него, когато брата на баба ми /мир на праха му, отдавна си отиде човекът/ ни беще на гости и са седнали на масата всички, а аз ходя и обикалям и тоя човек /а с него страшно много се имахме, много добър човек беше/ по едно време става леко от стола за да се пресегне да вземе нещо от масата, аз му дърпам стола назад, без да ме види , той понечва да седне обратно и туп! - на земята и аз ухиленка до ушите му се радвам " Ха, дядо Тошо падна като мека КУША !" /което трябваше да значи КРУША/ естествено всички се смяха и години след това той ме бъзикваше, а нашите досега го правят "мека куша" и ми го напомнят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите