Аз помня откакто само съм лежала в леглото като бебе. Имаше едно куче от тия дето се дърпа връвчица отдолу и то свири и си мърда очите. Помня как се надвесваше мама над леглото, а аз само си лежах и гледах. Имам спомен за съзнание, като сегашното си, в смисъл, самоусещане като за мен си, същата.
Помня и след това как ме возеха в една жълта количка, и много други неща, за които майка ми казваше, че не е възможно да си спомням, но този с лежането и кучето ми е най-ранен.
Така че, децата си помнят, трябва да се внимава какво виждат от нас :). И винаги ми е било много странно как определени неща, без никакъв особен смисъл и по неясен признак се набиват в съзнанието от ония детски години. Какво ли ще запомнят моите деца от мен...?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите