Понеже няма на кой друг и след като изнервих мъжа ми, реших да се оплача тука :)))
Та, оня ден бях на преглед и доктора поне 30 минути ме гледа на тъпия видеозон. Казвам ви, залепнах на леглото просто. Още предишния път ми беше казал, че бебето било по-малко на размер от това, което трябвало да бъде на тоя етап (вече влязох в 9 м., датата за раждане ми е 20 дек.). Това ми го каза преди 2 седмици. Тогава бебето беше 2 кг. И аз си викам, има още над месец, ще качи ПОНЕ още 750-800 гр, така че няма да е чаак толкова зле, макар че, разбира се, е желателно да е поне 3 кг, ама какво да се направи... Но оня ден вече доктора направо ме притесни (което в крайна сметка не е добре за бебето, нали така? Щом майката е притеснена и изнервена, шансът да се роди преди датата е по-голям, а аз имам нужда да го износя това дете до края!!) първо с това гледане над половин час на видеозона, след което заяви, че следващата седмица трябва да отида да ме видел на доплер. Аз се оцъклих, защото, както се досещате, не знам какво е доплер. Обяснено ми беше, че е пак вид видеозон, но се гледа кръвния поток, който достигал до детето. Не ми беше обяснено, ако се окаже, че нещо не е както трябва, какво ще ме правят. А бебето при онзиденшния преглед с видеозона беше 2,300, т.е. за 2 седмици е качило 300 гр. Сега, искам да поясня пак, че още от преди ми беше казано, че бебето е дребно, но всяка акушерка, с която говорих каза, че няма страшно - щяла съм даже да го родя по-лесно, щом не е голямо и едро. Второ, аз попитах майка ми веднага аз колко кг съм се родила. Отговорът беше: 2,750. А пък съм станала човек и половина. Ми така де. След това мислих, мислих, викам си, бе все до 2,750 кг това бебе ще го докара, все пак има поне още 20 дена. Обаче на, доктора с тоя доплер ми разказа играта - така се притесних, че вечерта в нас направо се разревах. Не знам, стана ми притеснено, нервно, в стил "ами, ако нещо не му е наред?" и изобщо кофти ситуация. Сега очаквам срещата с доплера с ужас, да не говорим за допълнителните пари, които ще се дават за този преглед. Но мисълта, че нещо може да не е наред ме побърква... Да не споменавам, че с наближаването на деня Х се изнервям отделно от мисълта за самото раждане, та вече ми идва в повече. А иначе, правиха запис на бебето на тоновете - идеални били. Гледат го като цяло - съразмерно. Само дето е дребничко... А аз се притеснявам и да не го родя по-рано, искам да си изкара поне до 15 декември, а ако може и дори до датата на термина. Ама нали не зависи само от мен това... Акушерката, която ми прави записа на тоновете, ми говори през цялото време как не било от такова значение дали ядеш много или не за размера на бебето, как тая Матерна, дето се давала последните години не била подходяща за нас, защото е правена за африканските майки, дето умират от глад и т.н., как било добре, че бебето не е едро, по-лесно съм щяла да го родя и незнам си какво... Да, добре, ама тогава защо е този доплер?!
|