Много се извинявам на засегнатите,но мила ми Belebry,както учтиво можеш да благодариш,така не виждам проблем и учтиво да си зададеш въпросът.Разбира се,че е нормален,но има начини и начини на задаване.Забелязах няколко пъти тук,че се спекулира с доверчивостта и отзивчивостта на мамите и понякога умишлено се провокират различни спорове и реакции.Ако си искрена и въпросът наистина те интересува,то можеш да пишеш като всички нови-примерно "здравейте,искам да питам това,онова,притеснявам се,не знам,дали това,дали онова...." и т.н.Начинът,по който изстрелваш безпардонно все пак интимният си въпрос,не предполага веднага съчувствие или нещо друго за ник,който никога не сме чували.Нека бъдем малко възпитани и любезни,а?Не е трудно.Не си ни нагрубила,де,но...Ако наистина си чела литература,то тогава трябва вече да знаеш,че просто не те питат.Всичко е индивидуално и общо правило няма.Мои познати ги оставиха "натурално" и едната се разкъса по вътрешната страна на бедрата и е с шевове отдолу,отляво и отдясно.Може ли тогава да се каже,че една епизиотомия е по-лошият вариант?Аз родих със срязване,защото отвътре всичко беше разтегливо и мина супер,но бебето имаше голяма глава и беше абсурд да мине.Срязаха ме,бебето се роди веднага,зашиха ме,зарастна и сега нямам никакви проблеми със сексуалния живот.А иначе имах супер здрав перинеум,правиха ми масаж с масла, с цел избягването на епизиотомията,но просто това не винаги е достатъчно.Но стига по темата.Мисля,че ако наистина си бременна,ако наистина искаш и се вълнуваш за бебето,епизиотомия или не...- това би трябвало да ти е последна грижа.Защото какво-ако след рабдането ставаме широки ...да не раждаме ли????

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите