А бе, харесва ли ми наистина да работя, да гледам детето, да готвя и да се грижа за уюта в къщи???? Не знам...

То явно на мен не може да се угоди. Като седях с Боби у дома ми се ходеше на работа. И то толкова, че често го взимах, качвахме се на такси и - хайде в офиса. Колегите не можеха да ми се начудят на ентусиазма...

Сега като тръгнах на работа....Ами вече ми се остава в къщи. Навън е ужасно студено, мрачно и хич не е за излизане. А и има мнооого работа при мен покрай празниците.

Та така, toutou, за двете дини И ти ще видиш скоро как ще ти се отрази грижата за всичко, че ти си с двечки съкровища. Обаче - свиква се, аз не съм се предала. Трудно ми е, че няма на кого да разчитам, но се справяме с мъжа ми, да е жив и здрав, много ми помага и ми е голяма опора.

А иначе Боби расте, научил се е да пее и танцува. Бърбори без да спре, сутрин не си е отворил очите и започва с приказките си. Разбира всичко и използва момента да направи нещо забранено. Истински хитряга! Вече взе да хваща мишката и да си върти скрола...Направо го виждам геймър след 2-3 годинки

Със зъбите сме както преди - 5 отгоре, 2 отдолу, 1 кътник. Ама то, диването, не дава да му отвориш устата, че да видя какво има вътре.

Та такива неща при нас! А вие как сте с памперса? Аз не виждам скоро да го махнем А така ми се иска...

Борис - 03.06.2004