Вчера се бях хванала да пъша отговор на постинга ти, Силве, ама я докарах до средата и... Започвам на ново.
Първо - Райчето-Зайчето е станало едно голямо и хубаво дете. Все се изумявам как децата успяват да запазят уж същите си физиономиии все пак да не са вече бебета, а деца. Освен това ти Силве си отслабнала, за което искрено завиждам и тайничко си страдам, че останах единствената цоцоланка. Все се надъхвам, че като спра да кърмя ще направя една зверска диета и "Ще видят те тогава!", но изгледи за обиване при нас за сега няма.
По повод младежкия дух - поклон и благодаря за комплимента. Мен ако питаш се чувствам като на 18, но вече по улиците никой не ме нарича "момиче", а "госпожо" и децата не ми казват "какичко", а "леличко" и за това пак виня пустите му килограми, щото до преди да забременея все още минавах за "момиче" и "какичка". Абе здраве да е.
Та като се разприказвахме тук за възрасти си спомних една статия още от зората на интернет чат-а, в която се определяше по какви симптоми пожете да сте сигурни, че сте интернет пристрастени. Един от симптомите беше нещо от рода:
"Вие сте интернет-маниак ако не знаете имената, пола и възрастта на най-добрите си приятели и то просто, защото не е ставало дума за това." Дадох си сметка, че е имало дни, в които не съм общувала с никой друг, освен момичетата в клуба. Знам тук-там някое име и почти никакви възрасти. Наскоро Дуци беше пуснала една тема за статия в "9 месеца", където Колибри разказва за приятелството между тях двете, krassy_m и jonni_to. Добре, че в статията се казва кой кога е родил, та успях да наместя кой как се казва. (Ама си признавам, че вече го забравих) Още тогава ми стана смешно . Ама сега и с тия възрасти... Има нещо много очарователно в това. Не ми се вярва на живо, толкова много и толкова различни жени да успеем да запазим добрия тон в продължение на вече две години.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите