Аз раждах с епидурална упойка и след като ми я сложиха, ми светна пред очите /никаква болка не чувствах вече/. И изведнъж си помислих, че светът е мой, аз съм най-храбрата и най-силната. Докторката ми казва:" Хайде, отиваме да раждаме!" И аз като рипнах!... "Стой, бе, момиче, ще те занесем" - ми казва акушерката. "Не! Аз сама ще отида! Айде сега, да не съм някаква лигла!" И докато те ме хванат, аз тръгнах да ставам и само като докоснах земята с крак, почти се изпльосках с цялото си коремище на пода /защото краката ми бяха безчувствени. Какво ходене, какви пет лева?/ Грабнаха ме под мишниците и си ме завлякоха... Ама голям смях се смяхме...

[image][/image]