Мисля , че когато купуваме нещо за детето трябва да мислим за него или като него.
Този лигавник с гума напр, нали лигавник се слага докато храмиш детето и после го махаш. Първо то е гладно и предпочота да яде, вместо да дъвче гума. Второ, като се нахрани, му махаш лигавника. Защо тогава е тази гума?
Играчки.
Много от нас не са имали такива играчки, каквито има днес. Но това не значи купувай играчки за себе си. Напр. татковците умрат да купуват влакчета с релси и т.н. и нашия все ме пита кога щр купим такова. Но детето е малко, не е дорасло за такова. като начало, след като пътувахме с влак, почна да казва пуф-паф, и да вика влак на всяки фургон по улиците, му купих влакче, което се бута като колите. и то само едно!
Купихме кола, втора различна от първата, камион, джип. По една! Докато не се счупи една, не купувам втора. Следва какво да правим с колите ? Имаме конструктор за най-малките. Строим мост! утаме колите отдолу. Товарим камионите с какво ли не. И така, но си иска занимание. И на вас да ви дадат една ВЕЩ , която не ознавате, ще я повъртите из ръце и хоп - в чекмеджето. С тази разлиак, че дежата почват да хвърлят и блъскат несъзнателно.
Просто се иска време и обяснение, обяснение, говорене... До пресъхване!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите