Понякога човек не знае какво ще му поднесе живота...
На него или на децата му...
Така че никога не трябва да бъде краен в изказванията си.
Но пък всичко е до възпитание.
Аз съм над 40. Правя опити да забременея за второ дете, чувствам се добре, здрава съм,купонджийка съм, обичам да пея и танцувам, обичам кафенетата, бирариите, както и театрите.
Обичам и съм обичана.
Първото си дете отгледах сама /родих го на 25 години/, няма баби, няма дядовци, всички работят, таткото също.
Не ме е страх от отглеждането.
Какво толкова - нормални неща.
Обаче има една истина, казана по-горе - факт е, че винаги ще се намери някое дете, което ще се присмее за възрастните родители.
Простаци винаги е имало и ще има.
Всичко зависи от семейното възпитание.
Но пък независимо от възрастта на родителите, винаги ще има някое дете, което ще се присмее на твоето заради нещо.
Това са децата.
Има един израз - до три години го учиш да говори, до седем го учиш да мълчи.
Някои родители изпускат вторият етап.
За себе си знам, че ще говоря много на детето си, че то е уникално за мен, че е обичано, че всеки има недостатъци и прекрасни черти...
Ако то знае и усеща, че е обичано - ще бъде щастливо и ще стане достоен човек.
|