Сега, може и да ме емнете, ама честно, не ви разбирам. Какво толкова им правите на тия деца, че не можете да им смогнете и тоооолкова ви тежи? Че чак пък трябвало да сме млади и силни... Наслушала съм се на приказки за това, колко е трудно да се отглеждат бебета.... Аз лично имам две хлапета с малка разлика, нямаме нито една баба или помощница и за тия близо три години, честно, не видях нещо толкова пък драматично да се случва в отглеждането на едно дете, че да не мога да се справя или да ми попречат да направя нещо, дето искам, или пък да стават неща, за които после да търся на кого да се оплаквам по теми или по пейки. И в интерес на истината да съм в майчинство и да си гледам децата ми е много по-добре и по-спокойно, отколкото да ходя на работа. Но и като тръгна на работа, не виждам какво ще ме затрудни и това - децата на градини и ясли, аз на работа. Само не ми казвайте "ама ти не знаеш какво е да... ти реве/да е болно/да е на 2 години в детския пубертет/добавете друго по ваше желание", защото знам много добре, и аз деца гледам. Или очакванията ви за детето са били свързани с цветя и песни и сега сте затруднени от действителността, или сте глезени. При всички случаи няма да получите съчувствие от моя страна и да чуете приказки от рода на "Ах, горката, как се справяш? Хич не ти е лесно!".
Ами ей на, чужбинските майки на по 40 години си раждат първите деца. Какво толкова има за чудене? Просто не драматизират нещата и следват естествения ход на събитията. 1-во, 2-ро, 3-то, децата си се раждт и си растат, какво толкова сложно има в това в която и да е възраст?
А това пък, дето майка ми ако била стара..., на родителските срещи как щяло да ме е срам и бля бля... направо е за без коментар. Ако едно дете си мисли такива глупости, просто е невъзпитано и неблагодарно.
|