Много рядко се чувствам обидена. Особено от непознати. Но честно казано в случая се чувствам наистина така. Съжалявам момичета, всъщност не момичета, а точно конкретно трябва да назова jana, но не съм грохнала старица, нямам бастун, нямам дископатия, не бе боли нищо и дълголетния си живот докато стигна тази преклонна възраст от 40 години не съм се разболявала поне 25 години, за преди това не мога да кажа, защото явно вече склерозата ме гони и не си спомням добре.
Най напред да ви кажа за бременността - нямаше никаква разлика от предните ми бременности, които бяха, когато бях на 25 и на 30 години. Чувствах се по същия начин. Дори се наложи да ходя на работа, няма да обяснявам поради какви причини, просто се налагаше и тръгнах на работа на 25 август, като термина ми беше на 3 септември. На работа в детската градина, първите дни имаше ремонт, а след това бяхме и със деца и аз бях при децата - явно можеха да поверят група от деца на една бременна баба. Работих до самото си раждане, просто ги бях предупредила, че ако не отида на работа, значи съм в родилния дом. Е, около 6-ти септември се събраха няколко почивни дни, та не отидох в болницата направо от работа, но и това щеше да стане. И се оправях прекрасно и с тези деца - не се хваля ,просто казвам фактите.
Гледането на детето също не ме затруднява, може би, защото съм на възраст да гледам внучета ... Никой, абсолютно никой не ми помага с отглеждането на бебето. Родителите ми са в Бургас, а и сме в лоши отношения, защото те също смятаха, че не трябва да имам това дете и ме караха да го махам до края но осмия месец. Мъжа ми е на работа и се прибира в къщи след като малката е заспала вече. Децата си ходят на училище и не мога да ги ангажирам. Всъщност само понякога , когато тя е събудена и плаче братятя и я гледат, за да им сготвя или да им сложа нещо за ядене. Така че се справям - с три деца на тази възраст и съжалявам, но се чувствам прекрасно и изобщо не се чувствам като БАБА на детето си.