puskam postinga na Tania ot bg-mamma,zashtoto e mnogo tzveten......
i az niama da pisha nishto poveche


Наистина пътуването (и този път) беше интересно
Роската ни натовари в колата си от кино "Изток". Дуци поглежда в колата ... я, столче ... "аз там ли да се седна?" Но атмосферата беше задушевна, натискахме се Упс, да не ме чуе Милан Бяхме: аз, Роси, Линда и Дуци.
Спираме по едно време на една бензиностанция да зареди. Роси отива да плати. До нас спира нек'ва мръсна кола. От вътре се измъква още по-мръсен батко - бояджия. Колата фул. Гледат те в съседство 3 мадами, и са подхилват и т.н. Потегляме ние, но единя нещо маха, вика "Гумата ви е спаднала". Роси отваря вратата, поглежда и отсича "Аааа, тя си е такава, до Доганово ще стигна". Е да, ама в Доганово стигнахме почти на капла.

Децата веднага изскочиха да ни посрещат. Разтоварихме се. Веднага притича един батко "Може ли да помогна за смяната на гумата?" Роси рече, че не отказва. Връчи ми ключовете, а ние се качихме горе с багажа. Дечурлигата любопитни какво ли им носят "каките". Дадохме сладките работи на Карамфил (за след обяда разбира се). Занесохме им малко дрешки, обувки, раници, книжки за четене. Роси каза, че следващият път ще им занесе малко "библиотека за ученика". Аз се сетих, че моята поредица е почти пълна. Аз отдавна минах периода на "ученичка" така, че знам какво ще им занеса следващия път.

има идея децата да си направят собствена библиотека. Назначаваме един-двама библиотекари, които да следят коя книжка в кой е. И май реализацията на тази идея ще остане за нас, понеже възпитателката каза "ние искаме, но не можем да намерим време".

Отидохме да видим и юбиляра. Дунчев много ни се зарадва и каза "аз никога няма да ви се наситя" (понеже мен ме вижда за 2ри път в рамките на два дена). Хили ми се и казва "аз вчера само един цвят видях в косата ти, ама те били много. Много е свежо" Бяха спретнали страхотна коктейлна маса. Четири от по-големите деца бяха сервитьори и бяха страхотни с белите си ризи Разкошни бяха хлапетата

Позавъртяхме се малко около Дунчев и отидохме да търсим децата. Макар и слънчево си беше студено, подухваше (те някои си плащат да им духат, а ние се се оплакваме) Децата бяха в задния двор. Потичаха, поиграха. И постоянно "како това, како онова". Петя, Гина и малкия Рай бяха се около мен. Бяха ни наобиколили като майки квачки Рай тича наляво-надясно и гуши каките Роси видя прическите ... май ще им търсим коафьор. Нагушила съм Петя, притичва едно русичко хлапе до мен и ми казва "ти ще хванеш въшки", аз отговорих "споко няма, боядисана съм" Ровиха ми се в косата ... "какооо как ти ги лепнаха тез камъчета?", "диаманти ли са?" ... "да ве диаменти, да ми отрежат главата някъде". Опитаха се да роптаят, че сме седели на мръсните стълби и май един от възпитателите им каза да сонесат пейка.

Роската проверила ушите на рай и недоволна от резултата го изпратила да си ги мие. След малко той притичва обратно и доволен показва резултата. Карамфил се оплакал, че не може да се справи с него в банята ... "той се върти и въргаля кат прасе в банята, не мога да му мия ушите" Казаха, че имат четки за зъби.

Едно от хлапетата реши, че трябва да им засека за колко време тичат ... да речем 60м ... малко повече бяха. И както на старта бяха 3-4, така на финала ме връхлетяха 10тина запъхтяни хлапета. Прочетох аз каквото бях засякла, а едно от момченцата подскача и вика "Втори съм, како, аз съм втори"

Хлапетата проявиха желание да снимат, връчих им апарата. Винаги съм се чудила какви невероятни резултати и ефекти постигат с апарата ... винаги има какво да се научи от тях Дуци ми връчва по едно време апарата и казва "Свърши, пише "Card full" Махнах картата, използвах паметта на апарата, за да доснимам

Извадиха топки и започнаха да играят на народна топка, и да си подхвърлят. Дуци набързо подреди дечурлигата пред нея ... да им подава топка, набързо раздаде правосъдие, защото някои срамежливички, а едно от малките - "Льоси" - тартор. Дуцката и Линда се бяха попретиснили, 'щото успели да разреват едно от малкиите ...

Като ни изпращаха Дунчев я беше хванал за ръчичка, но тя твърда в убежденията си - чао не ни каза Изпращат ни хлапетата и Веско пита "кога пак ще дойдеш"

Роси и Дунчев обсъдиха сменената резервна гума "Ако има нещо ще ви звъним да ни прибирате", и се натоварихме. В съседното село Роси споделя, че чува странен звук, спира, поглежда и казва "спукали сме я" (резервната). И се почна едно звънене по мобилни. Решихме догановци да не ги притесняваме, той и без друго Веско не си чуваше тел-а. И си висим на пътя в насред селото, минават коли, поглеждат и си продължават. Джони ми се хилеше вечерта "ако сите бяхте лусички, щяха да се убият да спират. Другия път в колата да имате резервни руси перуки" Линда ни спаси обчеееее, оказа се, че има познат от селото.

както си седим в колата Дуцката почва да подскача до мен на седалката "таралежжжж, спасете гоооо, дай апарата". Един ежко бежко решил, че трябва да пресича улицата. Та се разтоварихме и се отправихме на спасителна операция ... на таралеж Малко не се разбрахме за посоката на гонене на ежко, но успяхме да го побутнем в тревата. Има и снимки

Докараха ни гумата (1вата) и ни казаха, че нищо й няма. Смениха ни я и потеглихме. Даже не закъсняхме Е от цялото приключение - Роси ще си направи гумите

Аааа, Дуци спасява ежко-бежко, аз даже не го бях забелязала

ето и снимките


http://217.75.147.147/staff/31_10/

Редактирано от lavender на 01.11.05 21:12.