и да ти кажа не само на него и Ники /не твоя де/ би могъл да добави нещо по въпроса!
Иначе какво да ти кажа надали ще те успокоя като ти кажа че по-лесно няма да ти стане тепърва, така че се опитай сама да си налагаш спокойствие и да си даваш почивки!
Бях на път за психиатрията като се роди големия ми син, живеехме с родителите ми и все се притеснявах да не е разхвърляно, да не е нещо не като хората.
Един ден обаче ми кипна и реших - може и да не си оправя днес къщата и да не сготвя, но ще си дам почивка, ще обикалям с количката и ще блея като другите мами /тези които проявяваха някакви прояви на нормални човешки същества/.
Ники може веднъж два пъти в седмицата да вечеря и сандвичи нали? Я я карай по-спокойно! И да не избършеш един ден праха или да не изгладиш няма да се случи нищо фатално!
наслаждавай се на миговете с малката маймунка защоот не се повтарят, не позволявай ежедневието да убие тези красиви моменти - не си забравила колко беше дълъг пътя до тях нали? А колко трънлив беше!!!
Единственото което е важно са Ния и Ники - дай им любовта и спокойствието си защоот това очакват те от теб и от това имат нужда! И ще получиш и ти същото от тях!
Пък и винаги имаш на чие рамо да се оплачеш - то си е свободно за теб
Лудницата никога няма да свърши - свикни с тази мисъл и отпусни педала малко!
Обичам те нали си го знаеш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите