Е поне ми олекна, 4е не съм само аз. Крещя на каката, защото на бебето няма смисъл, то не ме разбира. Крещя на мъжа ми добре, 4е той е от спокойните иначе да сме се избили. Забравям ютията редовно включена, забравям шишетата на котлона и последния път ги варих 3 часа, добре, 4е още не съм забравила бебето някъде....... Е явно е преумора или все още следродилна депресия, но поне ми олекна, 4е не полудявам, защото така си мислех. Благодаря ти за темата сега съм спокойна, 4е има шанс някога да мине.