лоШи. И ти не си. Но всички сме уморени, напрегнати и доволно раЗдрусани я от хормони, я от следродилна депресия.
И аЗ Забравям, и съм раЗсеяна, и ревлива, и на моменти агресивна беЗ повод. И аЗ често яхвам метлата и стъжнявам живота на благоверния, че и моя. И мен ме крепи само надеждата, че това е временно. От един_два месеца ЗабеляЗвам подобрение, обаче. Или просто обръгнах, не Знам.

За да не ЗабравяШ, прави си списъци. На мен ми помага. Сутрин си правя списък на Задачките, като списък За покупки.

Гледай да стоиШ повече на светло, ако и да е иЗкуствена светлина. Есен е, сеЗон подтискаЩ и депресивен, липсва ни слънцето.

СлуШай муЗика, ама по_ведра и успокояваЩа.

Като ставаШ от масата в кафето, оглеждай я подробно, гледай и отдолу, да не е паднало неЩо.

АЗ си Зобвам понякога и едни "Бонбони За спеШни случаи" (с екстракти по рецептата на д_р Бах). В България имало от теЗи есенции, чувам. Опитай.

Колкото и да е трудно, опитай да видиШ всичко това от смеШната му страна. Като ЗабравиШ неЩо, каЗвай си, "Е, добре поне, че не Забравих бебе Ния."

И горе главата, Ще се оправиШ. Строй мъжó да става в събота и неделя рано и да вЗема детенце, та ти да си отспиШ. Нека той да приготви Закуската и да те поглеЗи малко. Приятно чувство е.