Аз още откакто бях бременна започнах да ставам зла...мъжа се видя в чудо, преди бях една тихичка и сговорчива, ама изведнъж ми пораснаха рогата. След като родих да не говорим, само малко да се скатае от бебешка повинност и му се стъжва. Иначе съм си разсеяна по рождение а сега..ставам снощи да и топля вода за пиене, гледам котлона си свети в тъмното...кисна пред грешна стая във факултета и се ядосвам даже защо закъсняват всички...качвам се на грешния трамвай, изпускам си спирката, а вчера имах лабораторно упражнение и след като счупих 2 колби и забравих солната киселина отпушена асистента мило е помоли да си седна и да си препиша протокола от колегите. Не си сама! На всички ни трябва почивка, обаче от тая работа няма отпуска

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите