Извинявам се, че се включвам с такова закъснение в темата, но все по-рядко влизам в клуба и едва днес видях темата.

Момичета, аз лично намирам за излишно да повтарям каква е значимостта на тази фондация и на това, което вършат Роси и Мария.

Събитието мина добре. Роси и Мария със сигурност бяха притеснени, но повярвайте ми, това въобще не се усети така, че да навреди на представянето им. Следващия път ще се постаря да натисна и моите познати из медиите.

Истината е, че ми е много трудно да пиша ...

Когато децата от Доганово се наредиха пред микрофоните, за да поздравят присъстващите, аз напуснах залата. Излязох навън и започнах да водя изключително безсмислен служебен разговор по мобилния си телефон, само и само да отвлека мислите си от това, което ставаше вътре. Не обичам да плача публично. Минавам за силна жена. Но едно нещо винаги ме разплаква без усилие - несправедливостта на живота към деца. А към тези деца същият този живот е не просто несправедлив ...

Вярвам в едно - ако всяка една от нас направи по нещичко с мисъл за тях и приобщи още някого към идеята, ще внесем малко повече радост в дните на тези деца. Ядосвам се на себе си, че не мога да намеря сили да присътвам по някакъв начин лично в живота им. Дано успея да компенсирам тази слабост по друг начин.

Ето няколко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Cпacka на 24.10.05 11:39.