С това планиране само се тормозим и мислим че правим нещо. Сега ще разкажа нещо набързо по този повод с планирането и плануването.
Приятелка с която отглеждахме заедно децата си ме покани на гости . Тогава детето и беше на 4 год.развеждаше ме из новият им огромен апартамент и постоянно говореше че е излишно голям и труден за почистване. Забелязах една стая заключена . Обяснението и беше че и е в повече и дори не са я обзавеждали. Тогава нямаше намерение за второ дете а имаше амбиции за какво ли не и чужбина в това число.... Загубихме контакт след като децата тръгнаха в различни училища... Миналата седмица я видях с две красиви ангелчета -близначки. Каката буташе количката а таткото беше сменил колата с минибус. Изглеждаха страхотно. Сега едва ли апартамента и е голям и стаята е неизползваема

Като се замисля над нас има кои да мисли и нарежда живота ни , и всяко наше планиране ,терзание и притеснение е излишно....
А вие как мислите ?...