Пак здравейте от нас!
Две седмици не съм влизала в клуба и сега ми костваше сума време докато изчета всичко написано (хем не е чак толкова много).
Благодаря на всички за милите пожелания! Дени вече щъпурка много уверено и тотално отказа лазенето. Така де! Да не е бебе.
Още на първия нов постинг и насълзих очите. Преди две години трудно нещо можеше да ме разреве, а сега от всичко се разчувствам. Силве, толкова хубаво си го казала само в едно изречение!
Ето, докато честитя на Мишка медените седмици и те сигурно са свършили, но пък може Хана да се е прибрала и да е направила дните още по-медени. Мамо Мишка и ти се губиш, ама ние тук с Дени си чакаме снимките, да знаеш!
Четох за прощъпулника на "9 месеца". Ние на Дени й направихме наш, домашен. От една година се каня, като проходи детето да му омесим питка и преди да я изпечем да я накарам да стъпи вътре. Е, омесих ПЪРВАТА пита в живота си и стана много добра. Бухна страхотно, ама нали се сещате, че като бухна крачето напълно се загуби. Остана само някаква резка в средата, дфето аз обяснявах, че това е краче. После трябваше да търкулим питата, детеето да я подгони и накрая да си избере предмет от наредените там. Търкулихме я, Дени отиде до питата (ЛАЗЕЙКИ! тя тогава си го предпочиташе пред ходенето) взе си едно парче от нея, загриза го и ... ами толкова. 5 минути ние снимаме с камерата и чакаме детето да си избере предмет, а тя се облегна на масичката с предметчетата и ръфа лебец. Накрая все пак взе компютърната мишка, ама това чааак, когато всички се бяхме уморили да я чакаме. Не знам как да тълкувам избора - единия вариант е, че ще си изкарва хляба с компютри, а другия, че ще се бори с гризачите в някой хлебокомбинат.
Ааа, да освен това бях чела, че на прощъпулник не се носели подаръци и предупредих народа да не носят нищо. В резултат на това аз се сдобих с една детска книжка и комплект ластички за коса, а татито - също с книжка и една мноооого забавна калинка. За детето нямаше нищо.

По отнощение на кухнята. Нашата кухня също е на 5 минути път и преди месец и половина - два, Дени също заспиваше ТОЧНО по обяд. Та веднъж и аз се престраших да изтичам да взема храната доакто тя спи. Беше ми много пиртеснено, но за разлика от теб, Деси, не се самообвинявах. Дори бях горда от себе си, че съм се решила на тази стъпка. Мисля, че дечицата ни вече са големки и ако добре сме обезопасили стаята, 10 или 15 минути не е страшно да останат сами. В най-лошия вариант ще се събудят още като излезем и може би ще плачкат през това време. Не е приятно, но не е фатално.
После обаче я приучих да заспива по-късно, към 13 часа и така минахме на еднократно спане. Не знам как е с Алекс, но на мен не ми е много трудно да я държа будна. Особено ако сме навън на разходка... Може да пробваш да го извеждаш (пеша) точно като започне да му се приспива. И бавно и славно да отивате за кухната. Вземате я, хапвате на бързо и чак тогава заспивате. Аз така преместих спането й.

За сополките... Абе май има някакъв сополив вирус. Преди две седмици се срещнахме с едни приятелски дечица дето явно го бяха пипнали. Мачкаха, целуваха Деничка и след два дни и тя се разсополеви. Първия ден имаше лека температура, но сама си я свали. После 8 дни се сополеви, но накрая се оправи. От една приятелка знам, че хремата дори да я лекуваш държи 7-10 дни. Затова и капех вит.С, физиологичен разтвор и едни капки - Мукосептонекс, които по-рано й бяха изписвали. Никак не беше приятно, но мина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите