ей, супер, че си пуснала нова темичка. Старата почти не можех да я отварям...

Ето ни и нас двете Бебка №2 е на път - ритаща, подскачаща, седнала седалищно като бей...
Ми аз какво да споделя.... Нищо приятно не се случва освен очакването да се срещна с моето ново сладко съкровище. Но да започна от начало:

1. Станала съм слонче и половина. Качила съм 11 кила до сега.... .... срам не срам, признавам си го, ама килокрамите засега не ги казвам...
2. Коремът ми е огромен, грамадански, кръгъл, тежащ, пречещ и досаден. Ама няма как- нося си го, и стискам зъби.
3. Задено с нарастването на корема ми нарастват зверските болки в кръста - "костно-ставен проблем" както се изрази доктора... и ме успокои като добави "няма лек - ще го изтраеш до края на бремеността"....
4. Споменах вече, че малката принцеса е застанала седалищно. Е, има време до края, та се надявам да се обърне девойката, ама знае ли се... Ще й става все по-тясно, така че да се усеща овреме за тези процедури...
5. И една добра новина - плацентата ми вече не е превия. Вдигнала се е Много съм щастлива!

АБе имам и някои други похвалки, като сравня тази с предишната ми бременност. ДА ЧУКАМ НА ДЪРВО, да не чуе дявола, плювам три пъти, хвърлям камък, всичко там каквото трябва да не урочасам ситуацията - не ми се подуват краката, не ме боли гърба (е, това донякъде се компенсира от болките в кръста), не страдам от запек ... ми това е май.

Та така. Това е от мен. Много се кефя на нови темички, трябва по-начесто да ги подновяваме, че като станат по над 100 мнения и честно казано ме мързи да чета.

А разказчето е много готино!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите