Ох, телевизията... болната ми тема...
Аз лично съм крайно, ама наистина прекалено крайно настроена против телевизията. Въпросният приемник вкъщи работи по не повече от 40 минути дневно, бивайки безцеремонно изместен от радиото. Съзнавам, че едва ли е чак такова зло, ама на - от дете я ненавиждам и след два часа пред телевизора се чувствам като най-драстичния идиот в целия свят. Въпрос на настройка, все пак... Радвам се, че и отношението на мъжа ми е същото.
Discovery, Animal Planet, VH1 или целенасоченото гледане на някой филм - ок, но за мен често срещаното използване на телевизията като постоянен фон в ежедневието е непоносимо. Разговори, книги и разходки са нещата, с които запълваме свободното време и семейните вечери.
Съвсем ествествено е, че TV-консумацията от страна на моето дете е твърде ограничена и с баща му смятаме да е така поне докато не навърши 6 години. Пускали сме му филмчета с животни, Немо и т.н, но интересът му е минимален - гледа 5 минути, казва "край", натиска копчето за изключване и толкоз.
Колкото до наличието на телевизор в детската стая или в спалнята ни - абсурд.

Не мога да кажа дали се затъпява от телевизия - наистина зависи от количеството и качеството - но определено вярвам, че не допринася кой-знае колко за интелектуалното развитие на децата и за емоционалния живот на родителите им. Разходка и игра с детето, а после вечеря на свещи с баща му са нещата които мноооого повече ме привличат...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите