Благодаря ви на всички! Моят нов малък разбойник в момента още спи - събира сили за ревове през нощта Ей, не ми даде дори ден за адаптация - веднага започна да се гърчи от колики... Като му слушах коремчето снощи, чак ми се плачеше... Горкото ми мъниче, ще се поизмъчи докато отминат коликите... Но зная, че е неизбежно (поне за повечето бебета и специално - за момченцата).
Но докато спи ще ви разкажа как протекоха нещата при мен... Общо взето - след изненадата с оставането в болницата, всичко мина нормално. Чак после осъзнах, че не съм била много адекватна - оказа се, че просто не помня хората, с които съм се срещнала преди операцията Както и да е - изчаках да се освободи операционна зала и тогава ме повикаха в приемната стая. Съблякох се, направиха ми неизбежната клизма (е, не беше кой знае какво), подновиха ми тоалета (бях го правила преди седмица и планирах да го направя и вечерта преди секциото, но...) и вече облечена в нощница отидох в предродилна зала. Там ми записаха тоновете на бебето (за първи и последен път през цялата бременност!), сложиха ми катетър (най-гадния ми спомен от това раждане!) и хоп - в операционна зала. Там имаше един много готин анестезиолог , който ме разсмя преди да ми нахлупи маската и аз заспах. Събудих се горда мама на още един син Доста лесно излезнах от упойката - още не бяха ме вкарали в стаята. Разбира се първо попитах бебето добре ли е и момче ли е и когато акушерката потвърди, аз обявих, че се казва Емил Тя се разсмя и каза, че това ще трябва да й го кажа утре Е, болеше ме операцията, бях и замаяна, но ми биха няколко пъти обезболяващи и до вечерта вече се нямах нужда от тях. Единственият много кофти момент беше, че бях доста поизцапана с кръв и решиха, че освен от тоалет се нуждая и от смяна на чаршафите. Та ме вдигнаха от леглото едва 4-5 часа след операцията... Аз буквално се излегнах върху акушерката - как ли ме издържа горката жена... Е, на другия ден около обяд беше официалното раздвижване - махнаха ми гадния катетър, помогнаха ми да се изправя и отидох до тоалетната. От там нататък трябваше да го правя сама. Първо ми отнемаше повечко време, но после му хванах цаката - извъртане, пускане на краката и изправяне на мускули на ръце. Лягането - в обратен ред Е, аз се попресилих първия ден - отидох да видя мъжа ми, който беше дошъл, а като лягах ми причерня и паднах в леглото... Това доведе до кръвопреливане - хемоглобина ми беше много нисък. Но аз това си го имах по принцип, затова дъвчех желязо... Не беше нищо по-особено - просто още една банка след задължителните 5 след операция (изтичат много бързо). После ми просветна пред очите и възстановяването ми си протичаше нормално. Успешно ме изписаха на 6-тия ден - даже вече без превръзка А Емо го кърмя от 3-тия ден. Мисля, че се справяме успешно засега Дано да имам достатъчно кърма и по-нататък...
Е, момичета, това беше от мен
А, да - ще пусна новата тема днес-утре, като ми остане време... Е, ще сменя и лентичката си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите