Писах наскоро по този въпрос в клуб Семейство.С две думи-с моя мъж имахме ужасни проблеми заради хъркането.Живеем заедно от 7 години и той все хърка ли хърка,а аз все си спя с тапи в ушите,но и с тях го чувам,при това спяхме в отделни стаи.От тапите, ушите ми се израняваха и имах силни болки и ранички,а той все едно си знае-"аз не съм виновен,че хъркам" и понякога дори "ти не си добре,че така се дразниш от някакво си хъркане,трябва да се прегледаш при психиатър".Макар че много се обичахме,на няколко пъти достигахме до раздяла и все заради хъркането.Накрая вече бях твърдо решена да се разделим окончателно,защото усещах,че наистина съм на път да загубя доброто си психическо здраве.Седем години са много време да търпиш такъв тормоз еженощно.Тежко е и ,че не срещах подкрепа у близки и приятели.Повечето казваха"еее,какво пък толкова-хъркал,че то всички хъркат.Той не е виновен горкият." и дори "стига си го тормозила човека с оплакванията си".Имаше един период,в който аз се чувствах виновна,че се дразня от хъркането и не мога да спя.Всъщност хъркането е сериозен проблем,но в България изобщо не му се отдава нужното внимание.Виж ако пие и/или бие,тогава да,може да го напуснеш спокойно-виновен е ,а ти очевидно си жертва.Ако хърка всяка нощ и не те оставя никога да си починеш пълноценно-не е виновен,ти си виновна,че ти пречи хъркането му,а ако се оплакваш-той е жертва/защото не е виновен че хърка/,а ти си агресор/тормозиш невинния човек/.
В крайна сметка се оказа,че страда от така наречената "сънна апнея" и тя е причина за хъркането му,но докато го накарам да отиде и намери специалисти,които да му поставят диагноза и да се вземат мерки,голяма част от чувствата към него си отиде безвъзвратно и не мога да ги върна колкото и да опитвам.Всичко това е много жалко-една голяма любов,а впоследствие и топла обич и чудесно разбирателство се сринаха единствено по вина на хъркането.Сега все още сме заедно,но мисля че това се дължи преди всичко на факта,че имаме син на 1 годинка.Не искам детенцето ми да расте с разделени родители.И най-накрая по същество.От няколко месеца мъжът ми спи с апарат,който му вкарва кислород в носа,за да диша нормално по време на сън,тъй като се оказа,че има сериозен проблем и хъркането е само една част от него.Вече не хърка,но моят сън е така нарушен,че ме дразни и най-минималният шум нощем и така или иначе често продължавам да употребявам тапите за уши.Пропуснах да кажа,че сме пробвали всякакви видове хапчета ,спрейове,капки,лепенки и др.,които са излизали на пазара не само у нас,но и в чужбина без никакъв ефект.Преди година някакъв доктор уши нос гърло го боде с някакви диоди в гърлото,отново без никакъв ефект.
Извинявам се за дългото писание,но понеже мога смело да кажа,че хъркането е проблем номер 1 в нашето семейство и главен виновник за охлаждане на отношенията ни,допускам че може и други жени да се намират в сходна на моята ситуация.Та,надявам се моят пост да бъде прочетен не само от жени,но и от хъркащи мъже и дано последните се стреснат,че може да загубят любовта на жена си ,колкото и нелепо да звучи,заради едно системно хъркане,което хъркане си е жив тормоз и само който го е понасял години наред знае за какъв кошмар става дума. .
П.П.Мислех дори ,че не е лошо да се основе клуб Изтормозени от хъркане ,в който да споделяме и да се подкрепяме взаимно,да се обменя инфо или най-малкото поне да си съчувстваме.Без майтап.