Честити ходещи краченца на Дени и Хана!
Кенга, и мен разрева, ей! Като се сетя как преди вече повече от година седяхме и мъдрехме списъци за родилното, а колко път сме изминали и ние благодарение на тези мънички краченца, които ни подритваха по тумбаците и които сега гоним...

Да бъдеш родител е най-невероятното нещо на света и ми иде да се напердаша, че не винаги съм успявала да оценя колко вълшебен е всеки миг, прекаран с малкото ми слънчице... Питайте ме сега как го оценявам, като понякога се прибирам след като е заспала, сутрин като излизам докато тя спи, като говоря с гледачката и я чувам как весело крещи около нея... Хем ми иде да зарежа всичко и да си седя вкъщи с нея, хем знам колко се бях побъркала и как не се чувствах пълноценен човек, докато не работя... Странно нещо е живота.

Не съм влизала в клуба от седмици и толкова ми липсва понякога общуването на бебешки теми. Много смешна случка ми се случи миналата седмица, бяха ни поканили клиенти на бизнес обяд, шефката им с бебе на 6 м, другите момичета с деца на 3 и 6 г, моя шеф чака бебе след 2 м, като се отплеснахме, говорили сме близо час и нещо за деца Никаква работа не свършихме, поне да се бяхме прибрали да си видим децата за това време :)))

Иначе Рая е пораснала страшно много. Не на кг де, 9300 беше преди месец, но не изглежда слабичка. Ядем си купешките пюрета на Хип и Несле, но сега пробвам да я захраня с фризолак (първия опит преди 2 м беше неуспешен). И моето магаренце на година и три месеца пак придоби колики, но се борим упорито с глупавата алергия и вече като че ли се вижда светлина в тунела, чук-чук. Разбира страшно много и като се прибера вечер от работа започва да ми показва какво е научила през деня. Все още заспиваме на ръце на музика, но това вече не ми тежи - тази прегръдка ме кара да се чувствам истински успял човек и не знам за нея, но без това приспиване аз вече не бих могла да заспя

Целувки на всички от нас и обещавам скоро да пусна снимки :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Silvita на 01.10.05 22:12.