Нашата кака до преди година беше много разумна. Разликата им е 2г6м и тя винаги възприемаше бебето като вещ т.е. не й обръщаше никакво внимание и даже в началото малко се дразнех от липсата на интерес. След това - когато беба пропълзя - също нямаше ексцесии, защото каката играеше на високо (диванн, легло) и дребоса не можеше да я стига. На възраст 5г. и беба на 2г.6м. нещата също се понасяха, защото тогава каката откри детските пълнометражни филмчета и въобще й беше все тая какво прави дребоса.
Нещата се промениха коренно когато малката взе да се големее - иска и тя като кака си да има тефтерче, фулмастери и др., но не ги пази и много бързо ги издрасква и посяга на какините й. Тогава започна мелле-то. В интерес на истината каката не посягаше дълго време, но и на нея й мина търпилото, та сега се ступват за секунди. Особено сега - когато е в първи клас, а на малката й е интересно какво толкова има в тия учебници...ужас ви казвам - все има някоя да реве, а другата да крещи.
Пробвах и с добро, и с лошо - говорих, заплашвах, наказвах... После размишлявам - аз колко пъти съм дала на някой да ми пипа телефона, чантата, бижутата...да не говорим бащата примерно колко пъти ще даде ценния си режещ трион с незнамкаква си супер закалена незнамкакво си или пък точно когато съм се зачела в книга някой да дойде да ми каже "яяя, че интересна книга - дай да я прочета СЕГА" - ще хвърчат глави - признавам си. И започнах да ги уча винаги да питат "како, може ли да взема това?", "дребос, ще ми дадеш ли онова?" и да не се сърдят, ако им откажат. Понякога това сработва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите