Ще ти споделя моя опит от първия път. Болката в гърдите ми е все още такъв спомен, наравно със самото раждане. Докато бях в болницата, никой не се сети да ме погледне и да ми каже какво да правя, а аз имах температура, гърдите ми бяха огромни, силно болезнени, изпускащи коластра камъни. Цялата бях мокра и в окаян вид. Чак на изписването педиатърката, и то може би защото ни беше позната, като ме видя и се ужаси. Каза ми, веднага като се прибера, да си правя компреси с хавлия, напоена с гореща вода, за да спомогна слизането на кърмата и да избегна възпаления. И също да започна да се изцеждам по-малко и да давам на бебето да суче. До този момент то напрактика не беше сукало от мен - даваха ми го да го слагам на гърдата, колкото да свикваме един с друг.
За да избегна всичко това, този път задължително ще започна да си правя компреси още в боницата, със започване на напрежението на гърдите. Ще си взема и тампони за кърма, които да попиват влагата и да си спестя мокренето. Ще си взема и една най-обикновена помпа, за да се облекчавам, ако има нужда. За по-хубава и скъпа ще преценя в последствие. Това задължително. А из темите съм срещала препоръки да се вземе и Гармастан още в болницата, ако кърмата слезе и се получи разраняване от сукането, както и силиконови предпазители, през които бебето да захапва, пак за същия случай. Пък може и последните две да се ползват като превантивна мярка, не да се чака да стане белята, пък после да се лекуваме.
А моята беба пък не е толкова активна, по-скоро прави едни такива приплъзвания, отколкото ритници, може би вече няма място. Тя понеже е в седалищно положение и все долу я усещам повече, ама наистина много ниско, чак в окосмената част над срамната кост. Много странно, чак се чудя, струва ми се, че там вече ми е свършила коремната кухина, накъде се е раздула тази матка, не знам.