Единственото спасение е яслата. Иначе и аз си мислех, че мога да работя в къщи и да я гледам, ама уви... Спасението тогава беше да сме цяла сутрин навън, по обед да вършим двете домакинската работа - готви с мен, двете събираме прането, пускаме пералнята, прахосмукачката, е имало е и рев, че не й давам тя да чисти с прахосмукачката и ми я е изключвала, но нейсе. После спи 2-3 часа на обед и мама работи. Вечер като си дойде тати - игра с него и още 1 час за работа, а заспиването към 10-11, след 12 - отново за час-два, но с този режим изкарах един месец и не можех повече, затова - ясла и си нямаме проблеми. През уикенда ако не сме запланували да ходим някъде става в 7 и ни буди - айде асла, гай цата (в превод - хайде на ясла, да си играя с децата)