Ами по-точно от това, което си описала, не мога да се изкажа - у нас ситуацията е същата. Синът ми е на 2 год. и 10 мес. Укротявам го като му пусна Картун-а. Зяпа с часове детските и даже понякога не иска да излиза. И ако това е добре, че мога да си свърша работата, то си остават притесненията, че гледа прекалено много телевизия, при това със съмнителни достойнства. И докато работя, чувствам нещо като вина, че не му обръщам внимание и го оставям на телевизията. Хубавото е, че от понеделник тръгва на градина и там ще си играе с деца и няма да изглупява пред телевизора.

А иначе, ако не гледа и аз върша нещо, прави всичко възможно да ме откъсне от работата и да му обръщам внимание. Не се притеснява, че ще го накажа, само и само да му се обърне внимание. Подрежда си гардероба, вади абсолютно всички играчки с трясък, иключва ми компа от кабелите, трака с пръчка по стъкла и огледала - все неща, които са му забранени, щото знае, че няма как да не стана и най-малкото да му кажа да не прави така. А като говоря по телефона, започва нарочно да крещи силно из стаята или да усилва телевизора от дистанционното.

Виждаш, че нещата са същите. И аз не мисля, че е от разглезване, в никакъв случай - едно дете иска постоянно внимание и да му доказваш и показваш, че го обичаш. Това е, а аз като седна на компа, даже съм с гръб към него - предстявяш си какво невнимание!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите