|
Тема |
Re: пак за смученето на палеца [re: daffodil] |
|
Автор |
чaeнo мoмичe (тиха церемония) |
|
Публикувано | 14.09.05 06:40 |
|
|
Интересувала съм се от причините за лошите навици и в случая това не е лош навик - така бебето изразходва отицателната си енергия. Защото те всъщност изживяват стрес всеки ден, заради което смучат биберони, одеала, ръце - каквото си харесат!
Навикът да си смуче палецът се е наблюдавал дори в корема на бъдеща мама!
Той може да е отдушник на емоции чак до 5-6- годишна възраст. Деформация на палеца не мога да кажа дали ще настъпи. Кожата може да започне да страда от непрестанното й мокрене.
При нарочно подтискане на "лош" навик, автоматично психиката търси защита и въвежда в действие друг! Това може да е гризане на нокти или дране на бузите /виждала съм го, до кръв/. Остави детето да си смуче, колкото иска!
Моите ръце бяха връзвани на юмручета с бинт докато спя в градината /НЕ беше изтезание за психиката и тялото ми, приемах го като игра/, но някой беше казал така на майка ми. И се събуждах от следобеден сън с пробита дупка и палец в устата. :) После нямаше къде да ходя вече, и един прекрасен ден установихме, че съм си изгризала ноктите. На 20-и години съм, още ги гриза. Ходих сама на детски психолог, за да ми кажат как да се справя с проблема си, бях пускала страхотен маникюр 3-4 пъти за по няколко месеца, а две психоложки от Университетска болница, т.е. МА /нали е така точно?/ ми казаха, че грешката е била в палеца и настояването да спра. И че трябва да ходя 2 години на терапия и не казват дали ще имаме успех!
Сега се надявам да настане чудо и да успея да се преборя някой ден сама.
И твоето бебче ще се справи само, без цъкане на бабишкери и притеснения.
С напишкването е идентична ситуацията - майки, които не се притесняват видимо, и които не казват лоша дума на децата си за напикаването , по-бързо се справят с проблема отколкото такива, които питат 'Защо така бе маме? Нали се разбрахме?"
|
| |
|
|
|