Не издържах по методиката - да го оставя да плаче две-три нощи, без дори да влизам в стаята му, без да го храня, или да му давам вода, вместо вкусното млечице, което той очакваше да си пийне. И така, от бебе, та чак до сега, вече е на 2 годинки и 1 месец и още се буди нощем за сок или айрян със захар, взима си шишето, изпива си вкусотийката и си заспива. Памперса му сутрин се къса по шевовете, но... това е положението.
Все си мисля, че като имам второ бебе бих проявила повече твърдост и бех се постарала да го отуча от нощното хранене, когато е на 3-4 месечна възраст.
Аз от притеснение да не го травмирам да плаче с часове нощем, също се водех и от идеята, че организмът му си знае работата и щом иска мляко нощем - трябва да му дам, сега вече се притеснявам, защото наистина не е хубаво за стомахчето му. Някак си ще се справя, незнам точно как, но трябва да го отуча, сънят му също се смущава.
Успех и здрави дечица!