В началото ми беше страшно трудно, после невъзможно, а сега малко трудно да изглеждам добре...
След като родих бях изтощена, спях малко, след епизиотомия, безкрайно учене на нови неща - кърмене, смяна на памперси, цедене на кърма, приспиване на ревящо бебе и т.н. - и нещо не успявах да се правя красива... Е, поне се сресвах и обличах, и къпех...
После дойде следродилната депресия - много кофти работа! - няма да разказвам отново за нея, темата ми я има закотвена като линк в първата тема на клубчето ни, ако ти представлява изобщо интерес... Мисълта ми беше, че тогава тотално занемарих себе си и всичките си нужди, изобщо не се гордея с това, но се чувствах напълно неспособна да се грижа за себе си...
Откакто се оправих, някъде в началото на март тази година, вече с удоволствие полагам грижи за себе си - правя хубав секс, ям с апетит, разхождам се навън с удоволствие, 2 пъти ходих на фризьор, няколко пъти на кино с мъжа ми, лакирам се от време на време, обезкосмявам се редовно, гледам се в огледалото как изглеждам, не се боядисвам просто защото не съм побеляла все още, купих си нови обеци и нови чехли, и открих отново радостта от това да бъда Жена! Справям се докато дечко спи през деня или ако кротува, докато е буден и си играе нещо. Но той все пак вече е голям - на годинка! Трудното при мен беше докато беше между 2-месечен и 6-месечен... След това стана толкова добро дете, пу-пу!
Вечер се къпя, ако не успея през деня, тогава мъж ми се занимава с Алекс... Така стоят нещата при мен... Правя и гимнастика по мъничко заедно с детенцето, а като бях на море миналия месец и плувах...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите