Цялата идея започна от една позната, която роди здраво и хубаво дете във вкъщи, само с помощта на съпруга си. При това това й е първо раждане, тя работи, здравно осигурена е и живее в кв. Лозенец в София.

Не съм специалист по раждания но определено имам вече наблюдения върху човешката психика.

Има разлика между това как се държи един уравновесен човек, интуитивен и мъдър, способен да поеме пълна отговорност за решенията си, и човек, доверяващ се единствено на готовите модели на социума.

Тук натрапчиво се излагат вариации на тема страх -- опасността от усложнения, страх от липса на медицинска помощ и пр. Ще ви кажа истински пример от живота ми, пък който има уши да чуе: мой приятел, има подсъзнателен страх от кучета -- смята, че кучето е нещо опасно, човек трябва да се пази от тях, да е въоръжен с тояга срещу нападения от кучета, че от ухапванията им човек може да се зарази и т.н. Обикалял съм планините на длъж и на шир и никога не са ме нападали кучета, дори не съм ги забелязвал. Но, ей Богу, като тръгнехме с него по същите места задължително изкачаха от някъде едри овчарски песове и с ръмжене се нахвърляха върху нас; той неведнъж бе ухапан, дори и аз пострадах покрай него. И за пореден път се затвърждаваше убедеността на моя приятел в опасността от кучетата...

Да видим сега отново темата на разговора "Дайте да популяризираме раждането в къщи":
==============================
Има един прекрасен американски сайт Unassisted childbirth за раждане в домашни условия (става дума за раждане в домашни условия асистирано единствено от родителите) с подробна информация, много истории и полезна информация. Току що получих от собственика разрешение да го преведа на български.

Не е ли интересно, че ние сме загубили една 2000 годишна традиция (векове наред нашите майки са раждали у дома или на къра, без акушерки и болници) а в Америка, една държава на 200 години това нещо се прилага.

Моля, всеки, който хареса идеята, знае английски и може да ми помогне с преводите да ми пише
=====================================
Никъде не питам "Кажте сега, прав ли съм?" а "Моля, всеки, който хареса идеята, знае английски и може да ми помогне с преводите". Не се и съмнявам, че така бихте реагирали, ако сме събрани на едно -- всеки ще убеждава другия в правотата си без изобщо да го интересува темата на разговора и молбата на водещия.

Това е тема отправена към мъдрите хора, способни да поемат пълната отговорност за решенията си. Мъдрият няма нужда на всеослушание да излага правотата си нито има нужда да търси потвърждение за решенията и постъпките си в очите на другите.

Редактирано от newage на 21.08.05 10:22.