|
В отговор на:
Мисля, че се справихте с популярзирането на темата. Но наистина се надявам да не се стигне до нещо по-сериозно. По-лоша от тази идея не съм чувала. Абсолютно съм съгласна с всички доводи против идеята. Съжалявам, но не мога да съм за. Но не се и притеснявам особено, защото съм уверена, че няма да се наложи тази практика. Никой не иска да се върне хиляди години назад, ако наистина се замисли. Нека всички си спомним какво е еволюция и развитие във всяко едно отношение. Желая успех на тези, които ще разчитат на неуките си роднини в толкова сериозно и жизнено важно дело...
За щастие, изборът на хората не зависи от тебе. Факт е, че инициативата за раждане в домашни условия води началото си именно от САЩ, където хората много повече могат да разчитат на медицинска помощ. И ако там предпочитат раждане у доме вместо в модерна болница, това едва ли е просто нов крясък на модата.
Ето какво казва една американка за това:
"Предпочитам да раждам или сама, или със съпруга и децата ми. Всичките ни четири деца са родени по този начин. Дейвид посрещна първото, а аз – останалите три. За тези, които са израстнали в култура, която счита раждането за изначално опасно и болезнено, това може да звучи като лудост. Преди време и аз мислех така, но това беше преди да узная истината за раждането.
За безопасността и красотата на раждането ми отвори очите един английски лекар и писател – Грантли Дик-Рийд. Той е писал и практикувал през първата половина на 20 век и е считан за един от бащите на естественото раждане. Дик-Рийд смята, че има любящо интелигентно съзнание, което сътворява живота. Това съзнание знае как да израстне бебето в нас. Не е нужно да му помагаме да направи очите, ушите, пръстите. Просто трябва да му се доверим и ако имаме чист въздух, движение, подслон и храна, оплоденото яйце в нас ще се превърне в човек. И понеже Природата или Бог завършва това, което е започнал, знае и как да стане раждането.
С други думи, ние не сме изоставени изведнъж в края на бременността. Има буквално родилен рефлекс, който тласка бебето от матката към белия свят с почти никакво съзнателно усилие от наша страна. Проблемът е, че има и друг, по-силен рефлекс, който може да попречи на раждането. Този рефлекс е известен като “борба-бягство”.
Дик-Рийд го обяснява по следния начин: когато жената е в състояние на страх, по цялото й тяло се разпространява послание, че има опасност, с която трябва да се бие или да избяга. Кръвта и кислородът незабавно се изпращат към ръцете и краката, за да може изплашената жена да се бие или да избяга. Поради това другите органи стават по-слабо кръвоснабдени, тъй като организмът ги счита за неважни с оглед борбата или бягството. Затова пребледняваме, когато сме изплашени. Тялото решава, че мускулите на краката ни се нуждаят повече от кислород, отколкото лицето.
За съжаление, когато трябва да се бие или да бяга, организмът счита матката за маловажен орган. Според Дик-Рийд матката на изплашена раждаща жена е буквално бяла. Тъй като е лишена от кръв и кислород, тя не може да функционира нормално, а ненужните вещества не могат да се изхвърлят навън. Това причинява не само болката, но и множество усложнения. Решението е следното: жената да не се страхува, а докторите да не се намесват. Раждащата жена не трябва да бъде бутана, дърпана или да бъркат в нея. Вместо това тя трябва да бъде спокойно окуражавана или просто да бъде оставена на спокойствие.
Животните инстинктивно чувстват това. Затова когато раждат, те търсят усамотение. Те знаят, че ако някой се намеси в раждането, то може да спре, а бебето - да умре. Това важи както за домашните животни, така и за дивите.
За съжаление в медицинските училища учат докторите да се намесват в раждането и те правят точно това."
|
борба-бягство [re: Tsvetljak]
