Един от най-разпространените митове, поддържан от медицинските среди, е че болниците са безопасно място за раждане. Внушава ни се, че жените са умирали при раждане преди да е имало модерни болници. Всъщност жените са умирали не защото раждането е опасно, а поради лошите условия на живот по това време. Бедните жени са страдали от недохранване и пресомерен труд през време на бременността, докато богатите често са били лишени от чист въздух и слънце, защото почернялата кожа е била неприемлива. Заможните момичета са се стягали в корсети още от 11-госишна възраст, така че тазът им е бил деформиран. Теди физически фактори, заедно с различни психологически (страх, срам, вина) са водели до проблемите, които жените са срещали при раждане.

Нормалните здрави жени много рядко са умирали при раждане. В действителност когато раждането се преместило от дома в болницата през 20-те години на ХХ век, смъртността на новородените и майките се увеличила. Голямо изследване, извършено през 1933 г., показва, че раждането в болница не е така безопасно, както раждането вкъщи. Проучвания от последните 20 г. показват, че това все още е вярно. (Mayer Eisenstein, MD, The Home Court Advantage, 1988.)
Когато раждащата жена отиде в съвременна болница, тя е заобиколена от медицински персонал и апаратура. Често й казват какво да яде, в каква поза да ражда (обикновено легнала по гръб, което стеснява тазовия отвор ??? the pelvic outlet и й пречи да използва силата на гравитацията), кога да напъва и кога да не напъва (което е вмешателство в нейните собствени усещания и инстинктивно знание за раждането). Нейният напресък се измерва и претегля и тя е третирана по-скоро като машина, отколкото като мислещ, чувстващ и интелигентен човек. Ако ражсането не се развива със скоростта, с която болницата е преценила, че трябва да се развива, дават й се лекарства за ускоряване на процеса. Лекарствата обаче могат да направят контракциите по-болезнени, което от своя страна я кара да взима болкоуспокояващи. А те не само че й пречат да участва пълно в родовата дейност, но и също въздействат върху плацентата и върху нероденото дете.
Понякога тялото на жената просто отказва след всички тези интервенции и й съобщават, че се налага да роди с цезарово сечение, за да е в безопасност бебето. Неосъзнавайки, че намесата в раждането е предизвикала тези “усложнения”, тя често се съгласява “за доброто на детето”. Почти една четвърт от бебетата в страната се раждат с цезарово сечение.

Много родилки не са доволни не само от начина, по който са се отнесли с тях в болницата, но и от отношението към бебетата. Те често биват отделяни от майката веднага след раждането, за да бъдат претеглени, измерени, тестувани и измити. Предписват им капки за очи, само защото майката е можело да има венерическа болест, и витамин К, защото се предполага, че бебетата имат липса на витамин К по рождение.

Когато жената ражда в къщи, тя е свободна да яде каквото иска, да заеме каквато поза иска и да напъва или са не напъва в зависимост от това какво чувства. Когато никой не й казва какво да прави, тя може да се вслуша във вътрешния си глас. Същият любящ интелект, който е знаел перфектно как да сътвори бебето в нея, знае как безопасно и лесно да го изведе на бял свят, ако тя му позволи. Когато никой не раздава команди, жената е спокойна и може да роди по естествен начин. След раждането никой не отделя бебето от майката. Тя може да държи бебето и да го кърми колкото пожелае. Жените от цял свят преоткриват факта, че раждането е толкова по-лесно, колкото по-малка е намесата. През последните няколко години получавам стотици писма от жени и свойки, успешно дали живот на детето си без медицинска намеса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите