ни изписаха с Алексчо от родилния дом!!! Толкова се чувствах горда и щастлива!!! И силна!!! Сега Алекс спинка, а аз се потапям в спомени... Толкова беше мъничък и безпомощен, едва 2600 грама и 51 см, а сега - 9 кг и 77 см!!! Нищо не можеше сам, не ме познаваше, а сега толкова неща умее и ме обича!!! Когато се прибрахме вкъщи двамата, се успокоих някакси и веднага ми текна кърмата, а в родилното нямах все още... Само капки коластра, но на гладничето ми тя не му стигаше изобщо, жадно изсмукваше водата, която ни оставяха на креватчето му, и надаваше такъв жален вой, аз го слагах почти непрекъснато на гърдите ми, той смуче ли смуче, но... тц... Няма никой! Добре, че у дома ми потече кърмата, как сучеше това дете, с какъв хъс и шум!!! Спомени!!! А гърдите ми огромни... Тежки... Пълни... За един месец беше наддал цели 1100 грама, беше само на кърма и вода! Вие спомняте ли си с умиление тези първи дни? И се чудя кога мина цялото това време? С обич - Деси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите