Мила, нормално е да ти е мъчно. Помня, че за големия си син висях цял ден около градината в очакване да ревне и да си го взема. И то два пъти - когато за пръв път го пуснах на градина и когато след 8 месеца я сменихме. Понякога отделянето е по-болезнено за майката, отколкото за детето, но се налага да свикваме:)

Впечатленията ми от Чуден свят - имам много добри приятели, чието дете прекара там 4 години. Говори прекрасен английски и е доста симпатично и възпитано момче. Прави ми впечатление че се адаптира по-лесно от моите - може би поради факта, че в чуден сват ги разхождат насам-натам и ги поставят в нови ситуации. Родителите му са доволни - записаха и второто дете там. Струва ми се невероятно да се бият и ритат деца там - идва един момент, в който детето казва какво му се случва, представяте ли си какъв скандал ще стане, ако се разчуе.

Но на мен лично не ми хареса, когато правех избор за моите деца - учителките ми се сториха прекалено млади и леко недружелюбни, сградата не е предвидена за детска градина, споменатото разхождане насам-натам се извършва с едни автобуси, в които едва ли обезопасяват децата...
По-консеративна съм.