На мен ми се струва страшничко, впредвид колко тежко пьрво раждане имах и колко леко второ но веднага след това с усложнения. Ако не бях в болницата не знам какво щеше да стане. Добре че имаше техника в болницата и опитни акушерки.
Майка ми и баба ми едва са оживяли навремето като е раждала баба ми. Другата ми баба и баща ми сьщо са били на косьм, така че някак сьм скептично настроена. Доктора при който ражда сестра ми беше казал нещо точно на място"Винаги знаем как ще почне едно раждане и никога не знаем как ще свьрши. Понякога всичко започва прекрасно, а свьршва в най-добрия случай(ако плода не е слязьл много надолу) с непланирано секцио."
В спокойни дьржави като Холандия или Швеция с много висок стандарт, когато бременността протича нормално, няма никакви стресови фактори за майката да, но в Бьлгария не мисля че става. И вьв Франция хората сьщо живеят под стрес и сьщо не е популярно раждането в кьщи. Жените работят до последно, имат 10 седмичен отпуск по майчинство и някак не се врьзва да не ражда жената в болница. А в Швеция майчинството е 4 години и може да го вземат или майката или бащата. Естествено пред такава перспектива жената докато е бременна е адски спокойна и да изкара лека бременност. Докато когато в главата ти има куп проблеми то това неминуемо се отразява на бременността и ражаднето и тогава си е по добре в болница.
Ама това са си моите теории.