Хей, това е чудесно. Не се страхувай, радвай се, ще се справиш!

Аз имам две момчета с година и три месеца разлика, вече са на 4 и на 5. Имаше и страшнички моменти, но сега съм много щастлива с тях! В началото е по-сложно и ще имаш нужда от помощ. Но не е невъзможно, повярвай ми. После с годините става все по-лесно - в този случай максимата "малки деца - малки грижи" не важи много.

Ще ти трябва гледачка, баба, приятелка, някой от сорта, към края на бременността и в началото, докато бебето стане на 6 месеца. След година можеш да пратиш голямото бебе на ясла, макар да не го препоръчвам много, защото носи болестите удома (аз така направих, малкия пи много антибиотици, докато не открих хомеопатията).

Ще си износват дрехите, количките, играчките, основният разход са гледачката и памперсите.

Ох, със сигурност много неща мога да ти кажа, но в момента няма как да ги изброя. Питай ако искаш, за всичко.

Аз забременях скоро след второто дете (първите 2 бременности бяха планирани една след друга) и направих аборт, защото с мъжа ми се уплашихме, че с 3 деца под 3 години няма да се справим. Още ми е болно, малко помощ ми трябваше, за да не го правя. А наскоро загубих бебето си в 14 седмица от бременността.

Децата са дар. Щом и частица от теб го иска, запази го. Ще се справиш по-лесно, отколкото ако избереш да го няма, макар сърцето да ти казва друго.