Хващам се за последния.

Тема, изключително благодатна за спор, даже за меле, както става обикновено по клубовете.

Малко странно е формулирана темата - "За или против брака с бащата на детето". Тук става дума, чисто и просто, за или против брака всъщност. Защото едно дете не може да е причина за брак, то може да е само повод. На всички е ясно, че ако причината за брака е единствено и само детето, то този брак не го очаква нищо добро. В общия случай.

Аз лично сключих брак просто защото имах такава вътрешна потребност и защото човекът, с който живеех ми предложи, явно и той е имал такава потребност. За мен причината да сключиш или да не сключиш брак би могла да бъде само една - да го искате и двамата. Всичко останало е купища оправдания за пред единия, другия или роднините. Ако някой разпалено тръгне да ме убеждава колко е прав в мнението си за сключването или несключването на брак мен, дето това изобщо не ме касае, ще си направя извода, че има нещо гнило в Дания или казано по друг начин - че убеждава себе си, а не мен.

Еднакво несериозно (от учтивост не казвам глупаво) ми звучат доводи както от типа на "подписа води рутината и убива любовта", "женят се, за да ги издържа някой и да се подсигурят", "сватбата е селски панаир, без мен моля". така и "не подписват, защото той не й е предложил" и "опитват се да се измъкнат от отговорност".

Та ако трябва да отговоря конкретно по темата: "ЗА", ако и двамата го желаете, независимо преди или след детето; "ПРОТИВ", ако само детето е причината за взимането на подобно решение.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Редактирано от dara на 28.07.05 11:01.