Добре дошла, вече като мама!
Радвам се, че всичко е свършило добре, макар и с патила!
Всичко се забравя ще видиш. Само разкажи по- скоро, защото аз го отложих и сега ми се губят почти всички случки около двуседмичният ми престой в болницата. Помня основното- прееклампсията, губещите се тонове на бебето, омотаната пъпна връв и спуканото ми ребро Нищо по- подробно...а и ужасно хъркащите ми "съквартирантки", които ме стопиха от безъние Не са ми много розови спомените...дори и след раждането.
Мира, радвам се, че имаш кърма! Това е много, много хубаво!
Статистиката ми от тази година сочи, че няма мама от проблемното, която да не е имала перипетии преди да роди

Трите точици...когато бебо проплака след кратко мълчание, аз избухнах в рев заедно с него, започнах да му говоря нещо (не помня какво) и разплаках акушерката...От сълзите неможах да си го видя добре. Много държах да съм с очилата по време на раждане за да го видя, но не се получи...бяха ми вързали ръцете, неможех да си избърша сълзите и се тресях от упойката...Всичко ми беше мътно, но го усетих- топъл, мокър и излъчващ живот. Много ми е трудно да го опиша...това усещане мога да го изживявам хиляди пъти...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите