Аз съм решила да бъда активна срещу простотията, всеки път, когато видя някой да хвърли нещо на земята, а не в коша (или да си го прибере, ако няма) и му правя забележка. Може да е като при старците, но това е моят начин да протестирам. Ще разкажа няколко емблематични случки - те говорят по-силно, но няма да ме откажат или поне не лесно.
Преди време станах свидетел как една мутра си отвори вратата на големия черен джип и изхвърли три бетерии. Толкова се учудих, че хвърля така лесно на самата улица толкова токсични неща, че веднага му казах. Реакцията беше, че си отвори вратата пак да види дали случайно нещо ценно не е изхвърлил и като ме чу какво му казвам, само ме изгледа и затвори. Това, че батериите трябва да се изхвърлят на съответните места, въобще не го заинтригува. Сигурно ако имаше повече време, щеше да ми удари няколко - ей тъй, както съм с бебето.
А във Варна пък до едно училище, дете върви с майка си, изяжда си банана и хвърля обелката високо и зад себе си на улицата. И аз викам на бързащата госпожа - "Детето ви си изхвърли току що..." Отговорът беше - "ами не съм го видяла, бе госпожо!" и отминаха и двамата. И детето гледаше с възхищение в погледа майката си закрилница.
Но аз няма да се откажа! Макар че намерили памперси в запушената канализация на двата ни входа и решили, че понеже имаме бебе, може би аз ги хвърлям. Интересно къде са останалите около 3000 памперса, които съм също някъде изхвърлила??!!! И това няма да ме накара да се откажа и да пера всеки път дрехите ни, когато съседите отгоре измиват балкона си, за да отмият миризмата на изпражнения и урина от домашния си любимец!!! И да си тупат чергите от пода, заедно с вълмата косми, прах... Нали са бедни и нямат прахосмукачка!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите