Учуди ме това за колите в екопарка, доколкото знам разрешават само да се закарат продукти и багаж до някое барбекю например и след това веднага навън. Ще е жалко ако са започнали да позволяват престой вътре. Исках да добавя само, че там е забранено за кучета от всякакъв калибър и че много редовно се обезпаразитяват тревните площи. Много го харесвам този парк.

А по темата - егати простаците.
Направо ти съчувствам, не, че сте някакво изключение...напротив.

Един ден пролетта и аз бях по такъв повод в нервна криза, и една моя приятелка, ProBily, написа един текст който си пазя и при първа техническа възможност ще разпечатам и пусна в пощите.
Най-вероятно няма да има никакъв ефект ама поне ще ми олекне на душата малко.


За живота сред боклуците

или защо допускаме да живеем сред собствените си отпадъци

Поглеждали ли сте скоро градинката пред блока с очите на ценител?

Сигурно се наситихте на гледката от неестетично разпръснати фасове, торбички, пластмасови чашки и бутилки, хартии и санитарни материали.... Сигурно сте отвърнали поглед и сте продължили напред,
криволичейки между физиологичните остатъци на най-близките
приятели на човека.
Сигурно е, че се стараете да не ви пука. А може би сигурно си мислите, че за това нямате роля вие, а някой друг,
някой на когото плащате част от семейния си бюджет под формата на данъци...и мислейки така, вие загасяте с крак току що изпушения фас и зарязвате пластмасовата чашка на допитото кафе...

Сигурно промърморвате наум при вида на загрижената за биологичното разнообразие около блока съседка, която пламенно избутва остатъците от обедното меню през перваза на балкона, издавайки оправдателни звуци като "Мац, мац, мац". А може и да познавате някой шампион на националната дисциплина "Хвърляне на торба с боклук" от етажа. И може би смятате, че щом съседа прави така, то това, че вие се въздържате, няма да промени много гледката.
Сигурно познавате хора, които съжителстват с кучета. А може би, вие сте един от тях. Тогава няма нужда да пиша тук колко естествени напоследък се смятат находките от изпражнения по алеи и градинки, и особено непосредствено пред входовете на жилищните сгради.
Аз лично не познавам нито един, който се чувства неудобно, че нечие дете може да настъпи или да се изцапа с кучешко изпражнение.
Не познавам нито един, който да възрази по някакъв ефективен начин срещу
агресията на съгражданите си.
Но все още вярвам, че въпреки равнодушието, на хората все още им пука. И мисля, че можем да се осъзнаем и да променим нещата.
Нека проявим инат и да се борим срещу всепроникващата простотия. Защото пасувайки, ние се отъждествяваме с нея.
Да покажем на децата ни, че чистотата не е лукс, а проява на добро възпитание и усещане за красота.
Нека не търсим решение за този проблем от някой друг - това зависи изцяло от нас. След като икономиката не произвежда достатъчно и доходите са толкова ниски как с данъци ще платим за едно добро почистване на обществените места?
Стъпките към красотата около нас са толкова прости:
1. Да не замърсяваме
- Винаги да събираме и изхвърляме непотребното на установените за целта места
- Да не изхвърляме храна през прозорците си, с мисълта, че така ще нахраним някое гладно животно
2. Да пазим и уважаваме труда на другите
- Ако някой съсед е създал градинка пред блока - пазете я, не късайте и не облекчавайте домашния си любимец там
- Помогнете на тези, които се брят срещу боклуците около нас.

Сигурно ще кажете, че ви звучим като гласове от близкото минало, призовавайки към обществено отношение. Да, ние призоваваме към проява на обществено отношение, различно от това, през последните години.

Защото от момента, в който ние сме заживяли врата до врата, блок до блок, ние проявавяме обществени отношения. И за жалост е факт, че нашите обществени отношения в града стоят на много по-ниско стъпало в културно отношение, от тези в селото. Не смятайте, че това е заради обезличаването на чувството за отговорност...

Вие отговорихте ли си, защо допускате да живеете така?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите