Наистина едно от най-важните неща за раждането е нагласата. Докато бях бременна установих, че процесът около раждането е обгърнат в какви ли не митове и легенди, в повечето случаи свързнаи с нечовешките болки, които те очакват. Филми, книги, разкази на приятелки и роднини, оценки, наследствена обремененост и т.н. и т.н. Даже като гледах наскоро Стар Варс 3 бая се захилих, щото и там митът беше ключов и банално експлоатиран.

Е, аз пък реших, че ще погледна другата страна на монетата, алтернативното решение Четох например че при някакви номадски племена жените раждат едва ли не по конете, без болки и викове и това е предопределено от културата им. Като съвсем наближи времето ги свалят от коня, асистират им и след няколко часа, айде пак по конете. Не им идва на ум, че ще боли адски, понеже никой не им го втълпява. Прочетох и за други такива народи и случки, където раждането се възприема за естествен процес. Тук в клуба има даже една мама- Деси, дето ги разтяга същите приказки. Дано и тя да се включи. За нейното раждане също четох в клуба и това ми даде допълнителен стимул, че не само в миналото се е случвало и не само при разни далечни 'нецивилизовани' народи.

Основният фактор, който влияе стресиращо определно е страхът. Аз се бях оставила на течението, предвкусвах радостта от срещата 'на живо' отвън с новото същество и все приятни работи си мислех. Възприемах контракцията като някакъв откъс от време, когато се случва някакво непознато досега движение и през това време мога да дишам бавно и плавно, максимално отпуснато, като не позволявам да ме полазва паниката. В горните мнения, май на Мигъл беше, има някои полезни съветчета. Разрови се и ти и попрочети, търси в Гугъл само статии за безболезнено раждане:))) Има си научно обяснение за болката, май беше свързано с отделянето на адреналин, вследствие на страха и пресилените емоции, който от своя страна блокира мускулатурата и при това силно съкращаване се получава усещането за болка. Не помня точно вече.

Та едно мога да кажа. При мен това автосугестиране даде резултат- родих изключително лесно и бързо, почти вкъщи, щото изчаквах до последно. Знаех, че в болницата щяха да ме намушат със системи, да ме обездвижат, да ме стресират и така само да се забави и затрудни всичко. Вярвах във себе си и се уповавах на Бога Не се страхувах; е, съвсем мъничко се прокрадваше страхченцето тихо по чорапки, ма все пак никой в околната среда не подкрепяше моята антистрес терапия, май затова.

Не казвам, че съм била супер уверена, че всичко ще бъде по мед и масло. Просто тръгнах с вяра, пък каквото сабя покаже. Шанс от усложнения винаги има, ма ако ще се случва, то ще си се случи, независимо от това, дали те мори шубето или не. С раждането се уверих, че силата на мисълта и овладяването на негативните емоции не са само приказки хвърлени на вятъра. Опитай и ти.